П

Пешо Петров, плешив понапълнял петдесетгодишен поет, пиеше предобеден пунш по памучна пижама, псувайки прокопсията. Пешо погъделичка похотливо по пъпа полуразголената Пепа. Полусънената Пешова половинка Пепа промърмори проклятие.
Пешо похапна парфе, пийна пак пунш, полегна при Пепа, пална пура, поръси пепел по паркета, пусна първа програма. „Пак предават парламента. Пак прения, пак патърдии. Педали, паплач, пасмина!“ Пешо плюна потресен. После превключи програмата. Показваха политическо предаване. Празноглави политици, пишман-патриоти, побъркани пацифисти провеждаха пленум, подготвяха платформа, пишеха постановления, проектираха постери, подписваха поредната петиция, перифразирайки папата. Политически противници псуваха продажното правителство, предсказваха пълен провал, подвикваха “паразити!” Проницателни професионални програмисти прогнозираха предизборна победа по пладне. „Пак политика“ – простена Пешо, – „пак пропагандни простотии, пичкавимайчина!“ Пешо пореден път превключи. По педагогическата програма посивял професор поясняваше понятието „псевдопотенциал“. По пета програма привършваше потискащ психотрилър, после почна „Пим Пам Пумелхен“. Поредно превключване. Пожарникари потушаваха пожар, пеленачета пищяха пронизително. Педантичен полковник, препасал пистолет, придирчиво проверяваше подозрителна паянтова постройка. Преоблечени полицаи-провокатори предлагаха подкуп. Полуусмихнат патоанатом показваше парче панкреас под плексигласов похлупак.
Пешо погнусен повдигна пердетата, погледна през прозореца. Пазарен плошад. Петък. Под прозореца поливач по потник пръскаше прашния паваж. Подскачаха палави пойни птички, прелитаха пчели, пърхаха пеперуди, под перваза паяк прилежно плетеше паяжина. През пазара пъплеха престарели прегърбени пенсионери, писател-пътешественик продаваше поредица пътеписи, пенсиониран преподавател по политикономия предлагаше поовехтели пособия по планиметрия. Пред параклиса поруменял поп пиеше пелин, похапваше пандишпан, прелисташе „Плейбой“, пееше патетично псалми, проповядваше помирение, прибираше парсата. Пехливани по перки подбъзикваха попа по повод „Плейбоя“, пускайки плоски пинизи. Плувци по плувки правеха пететажна пирамида.
По-надолу пърлеха прасе, продаваха пасмантерия, пискюли, поплин, пластелин, помада, пластмасови паници, порцеланови прибори, павурчета, панделки, пафти, папки, панти, пергели, пирони, поялници. Парижки пажове пудреха перфектно перуки, поправяха пенснета, пълнеха парфюми, продаваха перлени пояси, пурпурни плащове, позлатени подноси. Побелял пазвантин пазеше порутен паметник, пускаше посетители по пропуск. Първокласни производители правеха промоция пред подбрана публика по понятни причини. Пъпчиви пуберчета предлагаха презервативи, порнография. Посред пазара папуаси по пещимали плетяха палмови панери, поръбваха поли, продаваха парцали. Полуголи прошляци просеха пари, после пропиваха полученото. Пред пивницата пируваха петима порториканци, пиеха пърцуца, плюскаха пуканки, попържаха Пентагона. Пред пъстра палатка палестинци предлагаха пикантен пилаф, петмез, пълнени пиперки, понички. Понамигайки потайнишки, пробутваха пушки-помпи, пищови, патрони, пироксилин, платина, плутоний. Пъргави помаци печаха пилета по панагюрски, правеха потури по поръчка. През площада преминаха педерасти, прокламирайки противоестествени полови потребности. Притеснени пасажери припряно пренасяха партакеши по пиацата, проклинайки пътуването по посока „Подуене – Претория.
Приватизирано предприятие предлагаше първа партида поливинилхлорид. Пастир пасеше патки по поляната. По периферията, популярният Петко Плетката – потен, по потури, плетеше плет, преплитайки през пет пръта. Пекар по престилка печеше пресни питки-пърленки.
Припряно позвъняване. Пешо погледна повторно под прозореца. Пред портата Павката пощаджията правеше пантомима: „Пешо, препоръчано писмо!“ Пешо повика Павката, пое писмото, плъзна поглед по плика, после прочете писмото. Подателят – Пешовият приятел-поет Панчо Пияндето – пишеше: „Пешо, преживях потресаващи перипетии, продадох последния парцел, планирам памукова плантация, прати пари“. Препрочитайки писмото, Пешо подразбра пиниза – Панчо пропиваше последната памуклийка.
Пешовият племенник – пъргав петокласник-провинциалист, пратен при Пешо по принуда, поднесе пенливо плевенско пиво, пастърма, пръжки, подлучен патладжан, печена пъстърва, палачинки по пловдивски, паламуд по поморийски, превъзходни пъдпъдъци по пирдопски. После по Пешова подкана попя прочувствено пирински песни. „Пич, първокласен певец!“ – похвали го Пешо. „Пичкатилелина“ – процеди полушепнешком племенникът, после прекатури подноса. Пешо позеленя, погледна проницателно племенника: „Пакости правиш, приятелче. Понякога просто прекаляваш“. „Пръч, простак, педеруга“ – помисли племенникът.
Павката пощаджията погледна Пешо: „Прощавай, приятелю, потеглям“. Пешо проводи Павката. Племенникът прибра подноса, почисти пода, поиска прошка. „Последен път получаваш прошка“ – подметна предупредително Пешо. Племенникът помръкна. Полудремещата Пепа полекичка пръдна.

Споделяне

Вашият коментар