Страната на съветите

От много време все някой ме спира или иска съвет по нещо си. Което е изморително от психическа гледна точка, защото трябва да изслушаш човека, да вникнеш във проблема му и чак тогава да му дадеш съвет. Което разбира се отнема време, но все пак се почва „аз само за малко“. Та винаги се сещам за бруталния руски виц:

Мальчик пас стадо баранов, а когда он заснул,бараны разбежались. Мальчик пошел искать стадо и у подножия горы увидел пожилого человека.“Не видели ли вы,дедушка моих баранов?““Нет,мальчик,не видел,но я дам тебе совет-поднимись выше в гору, там сидит мой отец,он все знает…“ Мальчик поднялся выше и,увидев следующего старика, спросил и у него о баранах. „Нет,дорогой, я их не видел.Но я тоже дам тебе совет- поднимись еще выше…“На самой вершине горы сидел глубокий старик.“Нет ли здесь моих баранов?“-спросил мальчик. „Нет, баранов нет, но есть добрый совет….“ „Что вы все мне даете советы? Мне нужны бараны,а не советы!“ „Дорогой , ты забыл , в какой стране живешь! У нас не страна баранов, а Страна Советов!“

Та се превръщам във страната на съветите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *