Peter Nikolow Дневника на обичайния заподозрян

Мизерията

Да напоследък виждам некви страшни неща по телевизиите от различни точки на България. Покрай наводненото село Бисер видях хора който живеят ама много, много зле. Също умственото ниво на тия хора ме уплаши доста. Говореха и изглеждаха на много примитивно ниво. Облечени едни такива в каквото намерили.(не говоря само за пострадалите в село Бисер). Странни погледи имаха. Едни изцъклени такива. Военните които бяха там изглеждаха също някак окаяно и дрипаво. Представителите на властта като президент, министри също изглеждаха наугледно и бедно. Видях да раздават пликове с пари в една грозна, порутена стаичка в някаква грохнала постройка, която би трябвало да изглежда представително. Пликовете бяха наредени на една маса и в тази мрачна стаичка дори парите изглеждаха бедно. На друго подобно място бяха струпали стари чували от ония найлоновите най-грубите, дето едно време на село дядо ми събираше царевица, пълни с дрехи за пострадалите. Две отрудени лелки с торби под очите стояха сред тия камари чували и даваха отчет. Видях две жени в една болница които бяха родили в деня на трагедията и това трябваше да е хепи репортаж. Само дето едната беше на 15 години, а другата имаше някакви умствени отклонения. Обстановката вътре също беше подтискаща. Две акушерки стояха и едната седържеше някак странно. Един мъж от друго село (ненаводнено) изродил сам детето си и говореше как има опит понеже израждал телетата на кравите. Жена му ми се стори умствено изостанала, също и той. Тя лежеше на кушетка от ония дето са по казармите, старите съветските ако се сещате и в стаята нямаше почти нищо. Много плачещи хора видях по телевизията. Всеки плачеше за нещо. Една жена плачеше, че килимите и дрехите и са мокри. Възрастен мъж плачеше че е стоял на покрива на къщата си и е чакал водата да спадне. Друг плачеше, че е видял двама човека да викат за помощ и водата ги е отнесла. Една баба плачеше, че дрехите които носи са чужди. Разни хора висят по влакове часове наред и чакат да тръгне oбаче той не тръгва. Прибират се късно вечер след мръзнене и чакане по гарите от работа в родния си град и тихо плачат в стаите си. Други стоят без ток и чакат да дойде. Някои хора все още ходят с коли из гората да събират дърва за огрев и закъсват в снега и не могат да продължат. Едни астрономи в база спели в най-големия студ без отопление и разправяха как се издържа ама на сутринта като се събудели вече им било наистина зле. Деца умират в държавна болница докато чакат за трансплантации. Рушат се здания и само чист късмет е че не взимат жертви. Умират хора докато чакат Бърза помощ. Зачестяват случаите на самоубииства. Най-ме потресе случай с една баба която се самоубила. Винаги съм си представял, че стар човек не би се самоубил. Някак ми се струваше неестествено. Доколкото изобщо е естествено да се самоубие човек. Отвсякъде лъха на мизерия. Това не е заради тежката зима и студ които връхлетяха България. Не само при нас температурите са минусови и има много сняг. Нещо друго е. Някаква мъка се е настанила в нашата държава. Нещо тягостно и подтискащо. Един призрак броди из България, ама не е на комунизма както пише в Комунистическия манифест, а на мизерията. Истинска, всепоглъщаща, задушаваща мизерия.

Текста не е мой! Но всичко което описват е реално и мен ме плаши също.